Николай Стрельников Душа Душата (Красимир Георгиев) / Стихи.ру

„ДУША”
Николай Николаевич Стрельников (1925-2007 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ДУШАТА

1.
С приятеля ми спорехме на тема:
Човешките души къде стоят?
Той хитроумно взе да се превзема
и бодна с молив свойта твърда гръд:

– Галактиката кръгове ли прави?
Или е пумпал, скачащ час по час?
– Какво? Ти обясни ми с думи здрави
какви дела вилнеят вътре в нас?

Безпомощно в юмруци свихме длани,
рефлекс неволен в морен интелект...
На рафтовете – томове избрани,
душата бе в тез томове обект.

2.
Аз взех един, разтворих го и в него
(Ах, ясно всичко тук е, не греша!)
веднага мярнах самобитно его,
разкрило се в загадъчна душа.

Вещае тя надежди и успехи,
в сюжета вплита драматичен край,
така облечена в словесни дрехи,
че струва ни се: тук я няма май!

Гланцираните страници ме радват,
даряват ме с писателската страст
и аз не мога да се спра, попаднал
без глас под тяхната жестока власт...

3.
Възкликнах:
– Ето я, в честта ни лична,
в каскадите от мимика и реч,
в поредната тетрадка поетична,
на срещи и разлъки в цвят и сеч.

Щом звездолетът в полет се отправи
и в космоса прегърнем се с квазар,
навсякъде – и в мисли, и наяве –
в душата ми лудува жадна жар.

Тя тук е – приютена е загадка
в работно тяло – тънка връзка в плен.
И цялата – свободно, без остатък,
с дела и помисли се влива в мен!

Ударения
ДУШАТА

1.
С приЯтеля ми спОрехме на тЕма:
ЧовЕшките душИ къдЕ стоЯт?
Той хитроУмно взЕ да се превзЕма
и бОдна с мОлив свОйта твЪрда грЪд:

– ГалАктиката крЪгове ли прАви?
ИлИ е пУмпал, скАчашт чАс по чАс?
– КаквО? Ти обяснИ ми с дУми здрАви
каквИ делА вилнЕят вЪтре в нАс?

БезпОмоштно в юмрУци свИхме длАни,
рефлЕкс невОлен в мОрен интелЕкт...
На рАфтовете – тОмове избрАни,
душАта бе в тез тОмове обЕкт.

2.
Аз взЕх едИн, разтвОрих го и в нЕго
(Ах, Ясно всИчко тУк е, не грешА!)
веднАга мЯрнах самобИтно Его,
разкрИло се в загАдъчна душА.

ВештАе тЯ надЕжди и успЕхи,
в сюжЕта вплИта драматИчен крАй,
такА облечЕна в словЕсни дрЕхи,
че стрУва ни се: тУк я нЯма мАй!

ГланцИраните стрАници ме рАдват,
дарЯват ме с писАтелската стрАст
и Аз не мОга да се спрА, попАднал
без глАс под тЯхната жестОка влАст...

3.
ВъзклИкнах:
– Ето я, в честтА ни лИчна,
в каскАдите от мИмика и рЕч,
в порЕдната тетрАдка поетИчна,
на срЕшти и разлЪки в цвЯт и сЕч.

Штом звездолЕтът в пОлет се отпрАви
и в кОсмоса прегЪрнем се с квазАр,
навсЯкъде – и в мИсли, и наЯве –
в душАта ми лудУва жАдна жАр.

Тя тУк е – приютЕна е загАдка
в рабОтно тЯло – тЪнка врЪзка в плЕн.
И цЯлата – свобОдно, без остАтък,
с делА и пОмисли се влИва в мЕн!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Николай Стрельников
ДУША

1.
Мы с другом спор вели между собою
На тему: где находится душа?
Он сделал хитроумный жест рукою
И ткнул в себя концом карандаша.

Галактика вращается кругами?
Иль просто заведенная юла?
– Не понял я. Ты объясни словами,
Какие там, внутри у нас, дела?

Беспомощно раскинутые руки,
Невнятная рефлексия ума...
А с книжной полки, плотные как вьюки,
Глядели в душу толстые тома.

2.
Я взял один, раскрыл, и в ритме строчек
(Ах, как они отменно хороши!)
Тотчас увидел самобытный почерк –
Присутствие загадочной души.

Она вещала рупором надежды,
Вела свой драматический сюжет,
Одетая в словесные одежды
Так, что казалось: нет ее здесь, нет!

А между тем, лощеные страницы
Дарили мне писательскую страсть,
И я не мог уже остановиться,
Подпав под их мучительную власть...

3.
И я воскликнул:
– Вот она – во взгляде,
В каскадах речи и в движенье рук,
Вот в этой поэтической тетради
И в трепете свиданий и разлук.

Умчусь ли вдаль на быстром звездолете
Иль жадной мыслью обниму квазар,
Везде – и в мысли этой, и в полете –
Души моей неистовствует жар.

Внутри она – таится, как загадка,
Тонка ее с рабочим телом связь.
Но вся она – свободно, без остатка –
В мои дела и помыслы влилась!

http://www.stihi.ru/2011/05/21/4347